Има сватби, за които трудно пиша. Просто чакам моментът, защото не мога ей така…. Тази е от тях. Някак все думите не идват. Защо ли? И аз не зная. Може би, защото днес животът е лош, а за любов с лошо не може да се пише…. Казвала ли съм ви, че още на първа среща с младоженците ми, мога да се закълна коя двойка ще я бъде за напред? Е, тези не бяха сред тях, някак не успях да ги усетя от началото. И на втора среща също…Но когато взе да наближава денят, тя просто ми каза – доверявам ти се, направи нещо в твоя стил, защото го харесвам. Аз обичам провокациите. Та им се отдадох изцяло, а те ми го върнаха стократно – то бяха едни надигравания с хора – кръшни, ама кръшни…пфу, седнах на земята и поглъщах с очи…..А беше един ден…4 сватби…и слава Богу без погребение…като в оня филм 😉 Пълна палитра от сълзи, смях, притеснения, но на финала като забиха Белканто……ох…..няма такава емоция!
